Новият брой



Съдържание

Хубава си, моя горо


Размишления от позицията на времето

Д-р инж. ЦЕНКО ЦЕНОВ работи в системата на горите близо 40 години. Преминал е през всички звена на горската служба, дейността му в горите започва от лесничей в Горско стопанство – Ботевград. През последните 20 години до своето пенсиониране е служител в ИАГ, където последователно е експерт, началник-отдел, директор на дирекция, зам. изпълнителен директор. Защитил е дисертация с лесовъдска тема по стопанисване на дъбовите гори.

Заетостта в горския сектор е жизненоважна за благосъстоянието на селските райони. Затова „последните няколко десетилетия“ устойчивото управление на горите се очерта като доминираща политическа парадигма, основана на важни промени в управлението на горския сектор. Постепенно ерата на устойчивия добив на дървесните горски ресурси отстъпи място на ерата на многостранните функции на горите, включваща много заинтересовани страни, по-широк кръг от представители и различни ползвания от горите. Въпреки възприетите насоки и принципи на управ- ление и стопанисване на устойчивата гора това управление налагаше „нуждата от компромиси“ и съответно необходимостта от тяхното ефективно преодоляване. Включването в стопанската дейност от горите на недървесни продукти и други услуги в отговор на загрижеността за околната среда на хората определено започна да се отразява на дърводобивните дейности – ограничения, допълнителни разходи, повишаване на цената, а оттам и намаляване на икономическата и социалната устойчивост на горската индустрия. Разделяйки се с командно-административния подход, което определено стимулира ефективността на извършваните дейности, възникнаха и продължават да се добавят допълнителни регулации и ограничения. Тези наслоявани регулации относно владеенето на горите създават в много случаи объркване „кой има права и кой носи отговорност, какви са новите аспек- ти на управление“. Става ясно, че за да се постигне устойчиво управление на горите, има нужда от по-интелигентни политики от действащите. Екологията и опазването на видовете са вече основни теми, акцентът е „включване на основни концепции за консервационна биология в стратегиите за управление“. Възникват много въпроси – защо трябва да се защитават и ограничават сечите в целите водосбори, а вододелите ги отделят от други защитни зони? Постави се тема за различни варианти и мащаби на защита на водосборите и доколко трябва да се подсигурим в изпълнение на конкретни цели и насоки.В най-добрия случай при определяне на целите трябва да се съобразим с екологичното разнообразие, еволюционните процеси и функционалността на екосистемите. Винаги остава усещането за голямата сложност на нещата и невъзможност да определим по категоричен начин наше заключение или бъдещо намерение. Крайният ни извод и избор, след като сме се съобразили с икономическите, социалните и екологичните фактори и цели, винаги е комбинация, осигуряваща баланс на допълващите и конкуриращите се цели. Често трябва да се направят „необходимите компромиси“, както политически, така и екологични, в усилията ни към управление на устойчива гора. Лесно можем да проследим как и колко са се променяли практиките ни за управление на горите. Екологичните изисквания към провеждането на дърводобива, опазването и поддържането на горските екосистеми довеждат до нови и нови изисквания към горскостопанските дейности и към самото управление. Бъдещето на опазването на горите, екологичната им цялост, икономиката на горите и качеството на човешкия живот е балансът на дългосрочните стойности на екологични услуги с краткосрочни икономически печалби (за постигане на здрави екосистеми и здрави общности) и ще зависи от много неща, а не всички те са податливи на местно управление или човешки контрол. Намирането на подходящи времеви, пространствени и технологични мащаби, в които да се действа, е критично. Но недостатъчните данни затрудняват идентифицирането на предлагането на различните местообитания с нужната увереност.
Не е лесно да се определи кои решения да се вземат и кога в динамичните и сложни горски екосистеми. И всички подобни предизвикателства ще се усложняват вследствие на промените и последиците от международните икономически смущения; от вероятните ефекти от глобалното изменение на климата върху хидрологията, хранителните вещества, настъпването на други екологични процеси и чрез промени в задържащата стойност на горите за улавяне на въглерод. За всичките си изследвания, опит, специална експертиза и сериозна ангажираност с проблемите, пред които е изправено горското стопанство, допринасящи за този обем, се налага тезата за повече информация, по-добри данни и по-голяма интердисциплинарност, сътрудничество, нови дългосрочни програми за наблюдение и подновен акцент върху местното екологично образование. Това ще доведе до създаване на информирани кадри, на бъдещи граждани, които ще се грижат, разбират и следователно подкрепят широката визия за устойчиво развитие на регионите и горите. Всичко това са добри и достойни цели. И все пак, с цялото значение на науката и данните от изследванията, ни карат да се замисляме дали това е достатъчно за изграждане на екологичния мироглед на обществото. То очаква и се бори за социална и екологична справедливост. Достатъчни ли са заключенията на учените, техните интерпретации на проблемите и развитието на горите. Безспорно има екологични истини, установени с научни проверки. Но някои са склонни да обръщат внимание и на онази истина, която е резултат от думите на хората, идеите и вечните истории, които имат различните социални аспекти.
Лесовъдът прекарва дълго време в гората, той е романтичен и наблюдава как се случват промени в природата. Самият той отправя много често зов за преосмисляне на човешката намеса, за разпознаване на богатството и възможностите на горите и земята, за преосмисляне на отношението ни към дигиталните реалности, за технологичния бум и страданието от невъзможността за промяна на посоката, която ни отдалечава от потребностите – човешки и природни. Няма стъпка по стъпка предварително оформени заключения, а спокойно размишление върху процесите, думи и пейзажи, сънища и истории, наука и поезия, неусетно преосмисляне на човешкото ни отношение към гората и земята. Преди век започна да се говори за устойчив добив на дървесина от лесовъдите като средство за осигуряване на здрави гори и поддържане на дървопроизводителната им функция и се създаваха постоянни структури за управление. Тогава мъдро се говореше за балансиране на екологичната и икономическата горска политика на базата на вече усъвършенстваната наука и се вземаха предвид социалните съображения. Но всичко това се случи в свят, в който най-влиятелните очи бяха фиксирани здраво в една линия, в един показател, който се нарича печалба.
Сега на преден план излезе необходимостта от действия, насочени към екологичните резултати. Днес все още живеем с „необходимостта от компромис“, което нарушава и изменя политическите процеси, което ни кара да се влагат допълнителни усилия за тяхното преодоляване. Поети и разказвачи на истории, философи и художници – хуманитарните науки като цяло, които са с жизненоважна роля за оформяне на ценностите и осигуряване на необходимото вдъхновение, ще допринесат за промяна на обществените нагласи, за да можем колективно да се освободим от многото заблуждаващи предположения, които оформят съвременната политика. Идва време, в което трябва да коленичим и да се поклоним за сетен път пред нашите свети реликви. В душите си години наред съхранявахме храмове – „свети места“ като „Шабаница“ и „Узунбуджак“, „Али ботуш“ и „Боатин“, „Парангалица“ и „Джинджирица“, „Гюморджински снежник“… Там са загнездени грохотът на морето при Калиакра, жълтите води на Тимок, хайдушките песни на Коджа Балкан, смразяващите лъчи на „Дупката“, ленивите бели води на Дунав. Олтари в живота на поколения лесовъди и родолюбиви българи, в които камбаната бие и нейният тревожен звън ни преследва неотлъчно през вековете.

Мили и топли думи на изпроводяк за д-р инж. Ценко Ценов

Лесовъд, професионалист с 40-годишен стаж в горската система и сърце на горски. Ръководител, чиято врата беше винаги отворена, който споделяше своите знания без резерви!
ЧЕСТИТО ПЕНСИОНИРАНЕ, Д-Р ЦЕНОВ! Бъдете здрав! Благодарим за уроците и за споделения опит! Постигнатото е много! И още предстои! Запазете приятните спомени от работата и помнете, че лесовъдът никога не се пенсионира!

Ще търсим е занапред
Вашата опора и съвети!
Специален жест от
дирекция “Горско
стопанство” - часовник,
символ на годините
съвместна работа, родила
безценно приятелство
Символични подаръци от
колегите от ИАГ с
пожелание годините,
посветени на гората, да
намерят своето писмено
изражение