Новият брой



Съдържание

Хубава си, моя горо


Изпълнителният директор на ИАГ д-р инж. Александър ДУНЧЕВ
пред списание “Гора”

Общественият контрол е сила


√ Нужен е по-висок професионализъм и по-добри резултати от работата



Интервю на ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ - главен редактор на сп. “Гора”

- Г-н Дунчев, министърът на земеделието, храните и горите проф. Христо Бозуков сподели, че имате „интересни намерения за управление“. Какви са приоритетите Ви?
- Изминаха няколко седмици, откакто съм назначен като изпълнителен директор, и това, което правя до момента, е да се срещам с колегите от системата, с хората, с които работим, партньори и заинтересовани страни. Коментираме проблемите, вслушвам се в техните мнения и така „намеренията за управление“, с които дойдох, намират практическа насока и подкрепа.
Приоритетите, по които работим, са обвързани. Повишаването на прозрачността на работата на горската администрация и дигитализацията на системата, която всъщност ще помогне за „изсветляване“ на дейностите в горското и ловното стопанство, ще доведат до по-ефективно прилагане на горското законодателство. А за идентифициране на най-сериозните проблеми в сектора вече създадохме работна група, която ще обсъди спешни мерки за промени в Закона за горите и подзаконовите актове – различните наредби, определящи в детайли правилата. Целта ни е да изготвям ясни препоръки за нормативни промени за следващото редовно правителство по отношение на информационното обслужване на системата на горите, планирането, квалификацията, правилата в дърводобива и финансирането на сектора.
Осъществяването на тези цели може да стане само с подкрепата на колегите и обществеността. Без тяхното разбиране нито едно намерение няма да може да бъде реализирано. Затова връзките със сектора и гражданите са ключови. Диалогът с обществеността и горския сектор ще възстанови доверието на обществото към горската система.

- Какви са пропуските досега?
- Разбира се, не можем да отречем работата, извършена досега в тези направления, но очевидно това, което е направено, не е достатъчно или трябва да се доразвива.
По отношение на публичността например – разработването на интернет информационната система на ИАГ е започнало преди години със създаване на модула за дърводобив и продажба на дървесина. В този раздел за първи път се изгражда систематизирана база данни, обединяваща информацията за дърводобива и търговията с дървесина на територията на цялата страна. Поетапно е надграждано с други модули, обхващащи различни дейности в горската система. Ефективно се използва информационната система за проверка на електронни превозни билети за транспортиране на дървесина. Даже съвсем наскоро Агенцията получи номинация за наградите „Икономика на светло“ за 2020 г. точно заради тази система – за нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата, затова, че се предоставя възможност за активно участие на гражданското общество в контрола при стопанисването и управлението на българските гори.
Въпреки изградените системи за публичност незаконната сеч и скритите приходи от нея все още водят до колосални финансови загуби за горските стопанства и възпрепятстват горите да извършват своите производствени, водохранни и природозащитни функции, като лишават дългосрочно цели райони от гора и питейна вода.
Дигитализацията във всички сфери обаче върви с много бързи темпове, така че, за да сме в крак с времето, в момента правим анализ на недостатъците и работим за развитието ú. За да успеем, трябва повишаване на капацитета за електронно управление в ИАГ, за което ще трябва и да се развие човешкият ресурс, да се търсят и нови финанси.
Необходима е още по-голяма публичност – пълен достъп до всички данни за горите, включително данните от инвентаризацията на горите в ГИС формат, за горите върху земеделски земи, за границите на ловните райони, ловните огради. Публичност на контролната дейност по отношение на отдаването на ловни територии, дърводобива и публичния достъп до горите.
По-дългосрочната визия е пълна модернизация и обединяване на всички електронни модули в обща информационна система на ИАГ и горския сектор.
Важно е и дългосрочно да се работи за електронен достъп и публичност на различни договори, заповеди и разрешения за достъп в горските територии.
Незаконната сеч продължава да бъде един от основните проблеми на сектора. Нe спираме с колегите да извършваме проверки в невралгични райони като Стара планина, Странджа и Родопите. Резултатите от проверките изваждат на бял свят много проблеми, които изискват анализ и предприемане на мерки. Нарушаването на лесовъдските правила по места е отговорност, която трябва да бъде споделена, като тежестта е на собственика на горския имот, оставил да се случва беззаконието. А в повечето случаи отговорността е силно размита сред големия брой участници в дърводобива и най-често тежестта се понася от най-слабото звено – секачите и лесовъдите. Необходим е сериозен дебат и предприемане на мерки за промяна на правилата и търсенето на отговорност.
Важно е да се създаде и правна възможност чрез Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) горите в земеделски земи над 300 000 ха да могат да се стопанисват по Закона за горите, а не да се изсичат нелегално. Там е другата невралгична точка, където се очаква развитие и разрешаване на проблема.
Друга важна тема за по-дългосрочна работа е защитата на санитарно-охранителните зони около водоизточниците (СОЗ). Важно е управлението на горите да се съобразява с целта за опазване на водата. Затова е нужна работа с МОСВ за уточняване на границите на СОЗ и горскостопанските дейности да се съобразяват с тях. Вече са въведени ограничения около водни течения, урбанизирани територии и обекти на техническата инфраструктура. Ограниченията са и за старите уязвими гори, защото те осъществяват климатични, водоохранни, водорегулиращи и водозадържащи функции. Това е и причината да се предприемат мерки за опазването им.
Горските пътища също са важна тема. Трябва да се анализира заповедта за ограничаване на дърводобива при определени условия. Няма визия при какви условия могат да се ползват горските пътища, те се ползват и когато не са стабилизирани, а това поражда проблеми с водата, достъпа на граждани и ерозията.
България е единствената държава в Европа, в която не се провежда независима национална инвентаризация на горите, а се разчита единствено на замерванията, които се правят за целите на дърводобива и горското стопанство. Това според редица горски експерти води до съмнения доколко са обективни и коректни данните за състоянието на горите, но въпреки всичко според наличните данни площ- та на горите и техният запас постепенно растат. Въпросът е дали се подобряват екологичните функции на горите, или влошаващият се професионализъм не води и до влошаване на качеството на горския ресурс, като например унищожаването на вековни гори, изсичането на най-ценната дървесина преждевременно.

- Какви резултати очаквате за два – три месеца и бихте ли останали на длъжността при пълен мандат?
- Важното е да се започне целенасочена работа по определените направления – повишаването на прозрачността вече се случва, осветяването и обсъждането на проблемите в горите също. Но за по-значими резултати ще трябва повече време. Когато имаме единна визия за развитието на сектора, не е важно кой от коя страна е. Аз бих работил там, където съм по-полезен за лесовъдската общност.

- От многобройните Ви интервюта досега се откроява много важен приоритет – запазването на почтените професионалисти в системата на горите.
- Много важно е възстановяването на доброто име на лесовъдите – да се цени професионализмът, а не да се избират удобни кадри по други критерии. Затова трябва да се изгради система за оценка и подбор, за да се ангажират професионалисти. Вече сме предприели мерки за всички експерти, които работят в системата на ИАГ, да са публични професионалният опит и квалификацията им, което е първа стъпка към защитата и възстановяването на общественото доверие към тях.

- Друга Ваша стратегическа цел е връзката между децата, училището и гората. Какво от модерните методи в развитите страни още може да се приложи у нас?
- Най-ключово за мен в дългосрочен план е да се възстанови връзката между децата и гората, връзката на децата с хората, стопанисващи гората, зеленото училище и образованието в гората. В тази посока разполагаме с много богат капацитет – нашите горски педагози, както и всички лесовъди, отворени със сърце към тази дейност. Разбира се, че можем да развиваме и обогатяваме опита, който имаме, като прилагаме и методите на развитите страни. Пример за това е зелената кампания „Горичка в количка“, която в първия етап до края на юни обхвана над 50 училища в България, като достигнахме не само до децата в големите градове, но и в малки населени места в Югозападна България, Родопите и Дунавската равнина. Има голям интерес, затова инициативата ще продължи и през есента.

- Как и кога според Вас ще се промени досегашният парадокс – гората е най-важният капитал на България, всеки взима от него, но без нищо да инвестира?
- В момента и под натиск на европейските институции се изисква със Закона за публичните предприятия да се уреди въпросът със статута на държавните горски предприятия, така че те да са корпоративни структури. Държавните горски предприятия обаче са с изключително смесени функции. Те не са само търговски дружества. Половината им работа е публична функция – поддържане на горските пътища, опазване на гората от пожари и бракониерство, създаване на условия за рекреация и туризъм, опазване на горите по начин, който опазва биоразнообразието и водата. Ако има само комерсиални функции, предприятието ще цели да спечели от гората и последната стотинка и това винаги ще е за сметка на някоя от функциите на горите. Намирането на необходимия баланс е ключът към разрешаването на досегашния парадокс.
Стопанисването на гората е неизбежно. В същото време трябва да я стопанисваме по-внимателно. Хората имат усещането, че горите се изсичат, но за мен това не е точно така. Има злоупотреби на някои места, но като цяло горите се стопанисват сравнително устойчиво. На фона на Австрия и Швеция българските гори се стопанисват значително по-природосъобразно.
Бъдещето е свързано с въвеждането на екосистемни плащания. Когато искаме една гора да не се сече интензивно, за да се опазва водата и рекреационната функция на гората, и имаме разход за нейното опазване и поддържане, този разход ще трябва да се покрива с такса, която обществото или някой бизнес плаща.
Както при комерсиални състезания например вече се заплаща такса на горското стопанство, която се покрива от всички спортисти, които плащат на организатора, а горското стопанство гарантира, че по трасето няма паднали и опасни дървета.

- Възможно ли е природозащитната дейност със своите икономически и обществени ползи да измести или да доминира над традиционната печалба от дърводобива? Как да стане това реално?
- Причината за усещането на хората за „прекомерно изсичане на горите“ е, че в дърводобивния бизнес и в част от горската гилдия е получил превес комерсиалният поглед към гората. Ще стане чрез спазването на закона, който е направен много добре, но не се прилага адекватно заради политически и икономически вмешателства и корупция. Той позволява 25 % от дърводобива да се извършва от собствени работници на горските предприятия, ако има чувствителни зони, като например в природните паркове. Проблемът е, че дървесината, добита от горските стопанства, излиза много по-скъпо, тъй като при тях заплатите и осигуровките са „на светло“, а част от дърводобивните фирми и недържавни собственици на гори създават нелоялна конкуренция.

- Вашето семейство общува с гората, кои вековни гори сте посещавали и до кои техни тайни сте се докосвали?
- През последните години с децата обиколихме и изследвахме почти всички вековни букови и борови гори в Плана и Източна Витоша, където живеем. Със собствени сили създаваме и поддържаме туристически пътеки, което ни позволява да запознаем с величието на тези гори и други приятелски семейства и техните деца.

- Какви нови теми и автори бихте препоръчали на списание „Гора“?
- Основната пресечна точка на интереси между обществото и лесовъдите е туризмът в горите, като най-голямото предизвикателство е непознаването и неразбирането на ответните интереси към гората. Ако тази тема бъде развивана по-интензивно, възстановяването на връзката между общество и горски ще стане много по-бързо.