16
Понеделник, 27 Юни 2016 10:12
logo.jpg
Сряда, 23 Юли 2014 08:49
goranew.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 22:05
IAG.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 21:15
logo%20iag.jpg
Сряда, 11 Юли 2012 11:27
Абонамент за списание "Гора" за 2018 година

Предизвикателства пред стопанисването на издънковите дъбови гори в България

Д-р инж. Ценко ЦЕНОВ - директорна дирекция "Гори и лесовъдски дейности" в ИАГ

Издънковите дъбови гори в България се намират предимно в равнинно-хълмисти, предпланински и нископланински райони, където формират обширни масиви. Според отчета на ИАГ за 2015 г. площта им у нас е 1 106 835 ха, а запасът - 107 млн. м3, като преобладават гори с възраст над 50 години. Стопанисването им има съществено значение за някои райони на страната, те са един от основните източници на дървесина и тяхното значение в бъдеще ще нараства. Издънковият произход на горите и големият брой ротации обаче са предпоставка за влошаване на здравословно им състояние, а се очаква да бъдат засегнати най-силно и от климатичните промени. Това налага да се преосмислят отношението към тези горски екосистеми и възможностите за устойчивото им управление при подходящи форми за стопанисване.

Как да се осигури устойчиво стопанисване на горите?
Няма универсално правило, защото представата за него се променя във времето според очакванията и стремежите на обществото. Систематичният подход към управлението на горите обаче предлага ефективен начин за постигане на устойчивост. Нужно е той да включва цикъл от управленски практики като формулиране на цели, изготвяне на стратегия, планиране, изпълнение, мониторинг и преоценка.

Как да се съвмести традиционното със съвременното стопанисване на горите?
В историята на управлението и стопанисването на горите са прилагани няколко по- важни концепции. В прединдустриалния период горите се използват без план за управление или стратегическо планиране. В промишления период се развиват множество концепции.
- Ханс Карл фон Карловиц (1645-1714) публикува за първи път разработка за устойчивостта при стопанисването на горите.
- Георг Лудвиг Хартинг (1764-1837) и Хайнрих фон Кота (1763-1844) разработват концепцията за "модерно" лесовъдство - старите смесени гори са заменени от монодоминантни, стопанисвани на основата на голата сеч, изкуствено и вегетативно възобновяване.
- Стопанисване на горите за максимално производство на дървесина.
- Стопанисване на горите за дървопроизводство, при което се предоставят и други услуги (т.нар. теория за възраждане на горското стопанство).
- Устойчивата доходност.
- Горска мултифункционалност.
- Разбиране за устойчиво управление.
Крайната еволюция на доктрината за управление на горите е управление на екосистемите в Европа и в съвременната си формулировка съдържа много от идеите за стопанисване на Дауервалд. Теорията на Моллер разглежда гората като жив организъм, а единичните дървета - като клетки. Най-доброто управление е такова, което поддържа добро здравословно състояние и жизненост на горската екосистема. Лесовъдите трябва да избягват силно травматични действия срещу нея като гола сеч върху голяма площ или залесяване с екзотични видове. Устойчивото екологично стопанисване на горите запазва биологичното разнообразие и интегритета на екосистемите, като същевременно предоставя дървесни и недървесни продукти и услуги. Под интегрираност на екосистемите се има предвид поддържане на структурата на гората, видовия състав и нивото на екологичните процеси и функции в рамките на нормални режими на природните нарушения. Цялостните системи за управление на горите имат за цел да постигнат максимален баланс между основните функции на съвременното горското стопанство - производство и съхраняване. Устойчивото управление изисква спазването на критериите: поддържане и подходящо подобряване на горските ресурси и приноса им към глобалните въглеродни цикли; поддържане на здравето и жизнеността на горските екосистеми; поддържане и насърчаване на продуктивните функции на горите (дървесина и недървесни продукти); поддържане и опазване на биологичното разнообразие в горските екосистеми; поддържане, съхранение и подобряване на защитните функции в управлението на горите (особено почвата и водата); поддържане на други социално-икономически функции и условия.
Променящите се представи на обществото за това кое е най-подходящото управление на горите може би ще окажат най-силно въздействие върху управлението на горите през следващите няколко десетилетия. Това се отнася особено за естествените гори - държавна и общинска собственост, които ще стават все по-ценни заради екологичните услуги, които предоставят, като защита на водосбори, опазване на биологичното разнообразие и задържане на въглерода, докато добивът на дървесина за повечето от тях ще е второстепенна цел.
Повечето проблеми, пред които днес е изправено горското стопанство, са симптоми на все по-динамичните големи социални, икономически и технологични промени. Много от концепциите и подходите, които са били подходящи в началото на индустриалната революция, както и институциите, възникнали през този период, вече не отговарят на съвременните изисквания. Въпросът е дали тези институции могат да се променят, защото досегашните подходи, приемани за подходящи, едва ли ще продължат да бъдат ефективни. За да се постигне адаптация към динамичните промени, ще бъде необходимо да се създаде среда за непрекъснато възприемане и усъвършенстване на нови концепции, стратегии и подходи и да се изоставят идеи и концепции, които няма да издържат теста на времето. Несъмнено ключовият въпрос е колко добре сме подготвени да приемем промените.

Какви са изводите и насоките за стопанисване на издънковите дъбови гори след националното съвещание от 2017 г.
Бе отчетено, че задължителното превръщане на издънковите дъбови гори в семенни е трудно постижимо и практически неоправдано поради някои регионални особености, организационни и технологични специфики. Същевременно използваните традиционни подходи и лесовъдски системи за стопанисване са довели до опростяване на структурата и видовия състав на насажденията, както и до загуба на биологичното разнообразие. Прилагането на тези системи не е съобразено със структурата на собствеността и въведените режими на стопанисване и поставят на риск защитните и специалните функции на издънковите дъбови гори. Обобщеният анализ от съвещанието е достатъчно основание за промени в прилаганите лесовъдски подходи и методи за управлението им. Основните решения, които бяха приети, са насочени към преформулиране на досегашните цели на стопанисване, а дейностите в издънковите гори трябва да се променят от общовалидни в индивидуални (стопанисване по състояние на отделните насаждения или части от тях, с отчитане на специфичните условия). Проведеният форум зададе основната задача за изпълнение - разработването на регионални принципи за стопанисването на издънковите дъбови гори, които да послужат за изготвяне на указания за практиката и предложения за промяна в нормативната база.