16
Понеделник, 27 Юни 2016 10:12
logo.jpg
Сряда, 23 Юли 2014 08:49
goranew.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 22:05
IAG.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 21:15
logo%20iag.jpg
Сряда, 11 Юли 2012 11:27
Абонамент за списание "Гора" за 2017 година

Отново предстоят избори. Репортер попитал възрастен човек с какво се занимава. "Чакам животът да отмине, чедо" - отговорил човекът. "Защо така, още сте здрав, а и не толкова стар!?" - упорствал репортерът. "Уморих се да живея с надеждата за по-добър живот. Сега просто го чакам да отмине" - бил отговорът.
Подобен разговор вече не е изключение за нашето ежедневие. Позитивното е, че все още не е правило. Това, че надеждата умира последна, все пак е част от инстинкта за оцеляване на нашия биологичен вид.
Какво ли би станало, ако този инстинкт закърнее под въздействието на често променящата се в негативна посока битова среда? Ако държавицата ни продължава да се люлее от неспирните от близо четвърт век политически, икономически и социални трусове, не е изключено българинът, който остане в България, да се генномодифицира. И почти веднага след раждането си просто да зачака животът да отмине. Позитивното е, че няма да чака много, защото средната продължителност на съществуването у нас е една от най-ниските в Европа.
В същото време прекрасната българска природа, която е една от уникалните на Стария континент, предлага животворна среда. Тя пази спомена за времето, когато българинът е бил с най-високата продължителност на живот.
Дали някога ще се дочака такава политическа среда, която, ползвайки животворната, да промени така битовата, че отговорът да бъде: "Наслаждавам се на живота!". Може би се уморихме да чакаме. Или взаимно?