За младите български иглолистни гори в по-ниската лесорастителна зона настъпват проблемни времена. Заболяват, съхнат и загиват. Причините са комплексни, но за лесовъдската наука и практика не е новост, че голяма част от младите ни гори, създадени с предимно противоерозионни и екологозащитни цели, са достигнали своя предел на оцеляване. Почвите, върху които са създадени, са по-бедни, амплитудата на екстремните температури е по-ярко изразена. Като прибавим стреса от глобалната промяна на климата, става разбираемо защо съдбата им е предопределена. Фактори са и някогашният произход на младите фиданки, и непроведените отгледни сечи.
Перспективите са свързани с немалко труд и средства за освобождаване на площите с изсъхналите гори и създаването на нови било чрез залесяване, или подпомагане на естествено възобновяване.
В крайна сметка гора пак ще има там, където е имало.Подобно на горските съобщества обаче и в хорските общества текат неблагоприятни процеси. Например в нашето - след юбилейните 25 години от демократичните промени то е заприличало на редина със сухи и полусухи стъбла, търсещи живителна хранителна среда - икономическа, социална, политическа. Някогашният произход и здравият български корен не могат да се справят с негативно променящата се социално-политическа околна среда. Обществото започва да боледува от своите си болести - престъпност, корупция, неграмотност и т.н.
За гората е ясно - сукцесионният процес изисква подмяна на един дървесен вид с друг, по-устойчив и перспективен.
Въпросът е какво да се промени в обществото, за да започнат да текат онези оздравителни процеси, които вече над две десетилетия чакаме.